• ФОРМУЛЯР S 041 И ПРАВО НА ПАРИЧНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА БЕЗРАБОТИЦА

      Българите, работили и осигурявали се в друга държава – членка на ЕС, при приключване на трудовата си дейност там, следва да се запознаят с някои необходими документи и важни процедури при евентуалното си завръщане в България. Целта е включването им отново в българската осигурителна система и признаване на трудов стаж, здравни осигуровки и евентуално получаване на парично обезщетение за безработица.

      Първоначално, трябва да знаете, че:

      • По силата на европейското законодателство се осигурявате здравно там, където работите. Ако работите с легален трудов договор (като наето или самостоятелно лице) в страна – членка на Европейския съюз, след 1 януари 2007 г., с цел избягване на двойното осигуряване, не трябва да внасяте здравноосигурителни вноски в страната – членка на ЕС, откъдето идвате, а в страната – членка от ЕС, където работите с договор и сте обхванати от нейната социална и данъчна система

      • Ако работите в държава – членка на Европейския съюз, но без регистриран към местната данъчна система трудов договор, трябва да продължите да внасяте своите здравноосигурителни вноски в България или в страната, където последно сте регистриран официално в данъчната и здравноосигурителна система.

      ВАЖНО: Можете да се регистрирате като безработно лице в Агенцията по заетостта в България и да кандидатствате за преценка на правото Ви на парични обезщетения за безработица само ако срокът на последната заетост в другата страна – членка на ЕС е била с продължителност не повече от 6 месеца, а през останалото време сте пребивавали в България. В случай, че заетостта в другата страна – членка е с по-голяма продължителност и сте пребивавали там, преценката на паричните обезщетения за безработица следва да се извърши от нейната компетентна институция.

      I. Какво представлява формуляр Е 104 или S 041?

      Когато приключвате трудовата си дейност в държава – членка, най-важният формуляр с който трябва да се снабдите, преди нейното напускане, е европейският формуляр Е 104. Целта е да се осигури възможност за последващо включване в осигурителната система на всяка друга държава от Европейския съюз (включително и България), при предстоящо осигуряване в нея. Освен това, той е и част от документите, необходими при процедурата за получаване на парично обезщетение за безработица, предмет на изложението в раздел II. Осигурителните периоди, завършени в друга държава–членка на ЕС, се сумират с българските периоди, все едно са завършени в България.

      ВАЖНО: Формуляр Е 104 се ползва от всички държави-членки на ЕС, но под различно наименование – специално в България на формуляр Е 104 отговарят отрязъци от формуляри S 040 и S 041.

      Този европейски формуляр се изисква:

      • За сумиране на здравноосигурителни периоди, придобити в една държава – членка, към здравноосигурителни периоди в друга държава – членка, с цел влизане в здравноосигурителната система на другата държава и за гарантиране непрекъснатост на правата

      • За доказване на приложимото здравноосигурително законодателство за пенсионери с право на пенсия в повече от една държава – членка.

      По този начин не се налага да бъде следвана предписаната в чл. 40а на Закона за здравното осигуряване процедура за осигуряване в течение на 6 последователни месеца след завръщането в България, или еднократно заплащане на 12 здравноосигурителни вноски.

      При завръщане в България лице, което се е осигурявало в друга държава – членка, представя пред териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (НАП) – по местоживеене формуляр S 041 и придобива здравноосигурителни права след обработването на формуляра. С него съответната осигурителна система удостоверява пред българската система какви са конкретните периоди на трудова заетост или периоди на пребиваване в конкретната държава – членка, през които лицето е било социално и/или здравно осигурявано там. По този начин периодите на здравно осигуряване от ЕС се признават и лицето отново „влиза ” в българската здравноосигурителна система. На базата на него за периода след 1 януари 2007г., ако лицата са здравно осигурени в друга държава – членка, се коригират задълженията им за внасяне на здравноосигурителни вноски .

      II.Административната процедура за получаване на формуляра:

      ВАЖНО: Препоръчваме на българските граждани, работили и осигурявали се в държава от Европейския съюз, да изискат формуляр S 041 преди завръщането си в България. Компетентната институция за издаване на документа е съответната осигурителна служба на държавата членка на ЕС, където сте работили. В случай, че това не е направено, НЗОК може да изиска формуляра по служебен път, но това ще отнеме време до получаването му в България.

      Заявленията за издаване на S 041 могат да се подават лично, от родител или пълномощник, или да се изискват служебно от съответния здравен фонд в държава – членка: в деловодството на НЗОК или РЗОК, по пощата, по факс, или чрез електронно съобщение (е-mail).

      ВАЖНО: Следва да имате предвид, че понякога периодът за получаване на този документ е доста продължителен и предполага известно изчакване. След получаването му териториалното поделение на НОИ, където сте подали заявлението, ще направи преценка на правото Ви на парично обезщетение за безработица и ще определи размерът му, за което ще бъдете информирани с издадено и изпратено Ви по пощата разпореждане.

      Срокът за изпращане на искането за издаване на желания документ е до 1 месец от постъпване на искането. Можете да получите издадения документ:

      • на посочения от Вас в заявлението адрес за кореспонденция

      • лично в приемната на дирекция „Европейски регламенти и международни договори“, НОИ

      • чрез упълномощено от Вас лице

      • в териториално поделение на НОИ в посочен от Вас град в Република България.

      ВАЖНО: За изискването на този вид документ такса НЕ СЕ ЗАПЛАЩА.

      III.Административна процедура за получаване на парично обезщетение за безработица

      Обезщетението за безработица представлява по своята правна същност периодично парично плащане от Държавното обществено осигуряване, което замества липсата на трудови доходи, произтичащи от упражнявана трудова дейност, поради прекратяване на правоотношението, предпоставящо задължително осигуряване. Последното компенсира частично загубата на възнаграждение от упражняваната трудова дейност.

      Когато лицето е работило в друга държава членка на Европейския съюз, то няма право на избор в коя държава да кандидатства за преценка на правото на парично обезщетение за безработица. Коя е компетентната държава за обезщетенията за безработица, се определя от правилата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.

      ВАЖНО: Съгласно тези правила, при последна заетост в друга държава – членка на ЕС, лицата могат да се регистрират в службите по заетостта на друга държава, различна от държавата по последна заетост, и да кандидатстват за преценка на правото на парични обезщетения за безработица в тази държава, само в случай, че по време на трудовата си дейност в първата страна членка са пребивавали и в другата държава.

      1. Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, които:

      • са внесли или дължат осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването

      • не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168

      • не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по КСО

      • са регистрирани като безработни в Агенцията по заетостта.

      2.Компетентен орган:

      Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт /НОИ/.

      ВАЖНО: Може да се обърнете към:

      • всяко от териториалните поделения на Националния осигурителен институт

      • дирекция „Европейски регламенти и международни договори” при Централно управление на Националния осигурителен институт

      3.Необходими документи:

      Паричните обезщетения за безработица се отпускат въз основа на:

      • заявление по образец, подадено лично от лицето в избрано от него териториално поделение на Националния осигурителен институт или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код на подателя. Заявлението се попълва от лица, работили в държава – членка на ЕС, които са поискали преценка на правото им на парично обезщетение за безработица по българското законодателство.

      Към заявлението се прилагат:

      • документ за самоличност – за справка. Този документ може да бъде лична карта, свидетелство за управление на МПС или паспорт. Непредставянето на документ за самоличност е причина, поради която се отказва регистрация на лицето и заявлението му не се приема

      • акт за прекратяване на последното трудово правоотношение – за справка

      • документи, удостоверяващи осигурителен стаж, зачетен на основание на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна (формуляр Е 104 или S 041– описан по – горе).

      При прието заявление с нередовни или липсващи документи териториалното поделение на НОИ изпраща на лицето уведомително писмо в 7-дневен срок от приемането на документите, като му дава необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите.

      Писмото се изпраща на лицето в зависимост от избрания от него начин на комуникация:

      • на гише в ТП на НОИ

      • чрез лицензиран пощенски оператор на посочен точен адрес

      • по електронен път чрез изпращане на съобщение на посочения електронен адрес, съдържащо информация за изтегляне на уведомителното писмо от базата данни.

      Когато в 15-дневен срок от датата на уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или липсващите документи не бъдат представени, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се прави въз основа на наличните редовни документи.

      4.Размер на обезщетението и начална дата на неговото изплащане:

      Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако:

      • заявлението за отпускането му е подадено в тримесечен срок от тази дата

      • лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата

      Ако заявлението е подадено по неуважителни причини след изтичане на тримесечния срок, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения период, намален със закъснението.

      ВАЖНО: За целите на паричните обезщетения за безработица “уважителни причини” са: задържане от органите на властта; явяване в съд или друг държавен орган; участие във военноучебен сбор или преподготовка; заболяване и други подобни обстоятелства, удостоверени с официален документ, за които териториалното поделение на Националния осигурителен институт е уведомено своевременно.

      Ако заявлението е подадено в тримесечен срок, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на срока от 7 работни дни от прекратяване на осигуряването по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за определения период, намален със закъснението.

      Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение/ осигурителен доход, върху който са внесени или дължими вноски за фонд “Безработица” за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година. За 2017 г. този размер е 7,20 лв.

      ВАЖНО: Паричните обезщетения за безработица се изплащат от Националния осигурителен институт на лицата по декларирана от тях лична банкова сметка. Обезщетенията се превеждат на всяка банка на 15-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят.

      Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:

      • започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по КСО, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда, или законодателството на друга държава

      • прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта

      • придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава, или при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или на професионална пенсия по чл. 168

      • смърт на безработния.

      Лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт настъпването и отпадането на посочените обстоятелства (с изключение на последното) в срок до 7 работни дни.

      Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява трудова дейност – основание за задължително осигуряване или трудова дейност по законодателството на друга държава, която бъде преустановена след по – малко от 9 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяване период, като регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта трябва да се направи в срок от 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако регистрацията е направена след този срок по неуважителни причини, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението.

    • Контактна форма
    • advertisement
    • София 1000, бул. Княз Ал. Дондуков, № 22А, ет. 2
    • Copyright © 2017 Оптимум консулт ЕООД