В България ръководителите на най-натоварените администрации, вместо активно да мислят за предоставяне на административни услуги по електронен път, намериха друго решение –поставиха т. нар. системи за управление на опашки.
Звучи травмиращо, нали?! Аз лично бих нарекла устройството система за управление на посетители. Поне звучи малко по-позитивно, но това е без особено значение за примера, който ще дам по-долу:
През зимата имах чести ангажименти в Агенцията по геодезия, картография и кадастър. На минус 10, минус 15 градуса традиционно имаше опашка от по 300 души. Редът ми идваше след около 2 и половина - 3 часа и се питах в кой век живеем. След такива посещения в АГКК, визитата в аптеката е сигурна и явно това е иновация за стимулиране на потреблението в националната ни икономика. Видими са нервите и напрежението за хората, които търпят това неудобство, като отчитам стреса и напрежението на служителите, които бяха неоправдано малко на брой. Какво правим ние: Взимаме си билетчетата, плащаме си таксите и си хортуваме на опашката. Общата мъка явно сближава. Виждала съм много прояви на взаимно разбиране от хора, които чакат с часове. Явно беше, че всеки оценява усилията на другия и никой няма желание да си създава допълнително напрежение.
Основното мото на разговорите бе „каква държава сме“. Трябва да се научим да си търсим правата и да се държим като данъкоплатци защото именно ние, с платените данъци от своя труд, издържаме администрациите.
Не мога да отрека, че има административни услуги, които се подават по електронен път, но като се вземат предвид многото грешки и непълноти в кадастралната карта и кадастралните регистри личното посещение изглежда неизбежно, както смъртта и плащането на данъците, но това е друга тема.
